Fontaine (Димитър Димчев)
172 1264
Jun 18, 2015, 11:33 PM  

Само спомен 

  Poetry » Other
539 0 2

Опита да заспи... погледна, вън 

бе много мрачно, и като завеса 

тя спусна миглите си - като сън.

А там бе хубаво и беше светло. 

 

Зениците! Морета от сълзи, 

преливаха  при всеки следващ спомен,

бе радостна, вместо да натъжи 

и се пренесе в театъра огромен:

 

През сцената вървяха векове,

магьосница принцесата ориса,

едно момиче сякаш беше две -

едно дете бе, и една актриса.

 

Накуцваше протягайки ръце,

с превръзка на очите да открие

да стопли някой нейното сърце 

и да разтури страшната магия.

 

...

 

 

Събуди се. И беше страшен студ!

Защо бе позволила на копнежа 

да върне само спомен, 

а светът.

 

Във него не остана светлина, нито топлина, 

или надежда...

 

 

 

 

 

 

© Димитър Димчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??