О, Господи, как искам да избягам
от мрачния затвор на самотата!
От ляво все по-плашещо ме стяга
неясна болка...
Колко непознати
докосваха оголените нерви
на истинската същност в мене свита,
отваряха я, сякаш е консерва
и лапаха от нея до насита.
Най-близките ми, най-далечни бяха
и крачеха с ботуши подковани
по ходниците ледни на зандана, ...