Само в стих...
О, Господи, как искам да избягам
от мрачния затвор на самотата!
От ляво все по-плашещо ме стяга
неясна болка...
Колко непознати
докосваха оголените нерви
на истинската същност в мене свита,
отваряха я, сякаш е консерва
и лапаха от нея до насита.
Най-близките ми, най-далечни бяха
и крачеха с ботуши подковани
по ходниците ледни на зандана,
не чуващи молитвите ми плахи
за малко топла обич.
Не открих
магията на близостта красива,
на чувствата вълшебни...
Само в стих
сърцето си изстинало завивам.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
