Защо звъниш ми пак?
Нима забрави как ме нарани?
Защо ме молиш да простя,
когато знаеш че дошъл е края!
Вглеждаш се в очите ми,
a в тях се крие само безразличие!
Как да премълча скръбта си,
вече далеч от моя свят си!
Искам да забравя, но не мога!
Как предаде моето доверие!
Как остави ме сама в нощта,
Защо погази любовта!?!
© Незнайно All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
