Защо звъниш ми пак?
Нима забрави как ме нарани?
Защо ме молиш да простя,
когато знаеш че дошъл е края!
Вглеждаш се в очите ми,
a в тях се крие само безразличие!
Как да премълча скръбта си,
вече далеч от моя свят си!
Искам да забравя, но не мога!
Как предаде моето доверие!
Как остави ме сама в нощта,
Защо погази любовта!?!
© Незнайно All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
