Sep 25, 2008, 5:58 PM

Само за теб

  Poetry » Love
1.1K 1 3

Позволи ми сега,

когато те няма, да ти кажа

това, което дълго крих.

Позволи ми сега,

когато изгубих те отдавна,

да ти призная, че

дълбоко сгреших.

Позволи ми, дори шанс за нас да няма,

да сме аз и ти, както преди,

дори само за миг!

И след като ти го призная, и след

като ти кажа колко те обичам,

обърни се и си върви.

Разбери, дори и страшно много

да ме боли, не бих си простила,

да ти дам себе си,

както преди.

И в нощта дълбока аз пак сама

ще потъна, с единствения

спомен, че някога обичал си ме и ти...

Позволи ми и за всичко,

моля те, прости ми!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хриситина Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...