Самодива
В гората царувам на сън неподвластна,
извирам в зелено мъхнато и топло море
от лишеи, плъзнали в щурм по стъблата,
нанизали облаци в твоето синьо небе.
Не спирай да пиеш звуци от моята песен,
в крилата на птиците волност търси,
когато преливам в карминено-жълто наесен
и моля през зимата гола – Ела ме стопли!
Шепти боязливо как от мен запленен си,
озъртай се, някой да не би да е чул
твоята изповед, с думи раними и лесни,
а после забравяй с усмивки наум.
Насочих пътеката бавно да тръгне към тебе,
излез от сумрака тайнствен и див.
Дано ме сънуваш някоя нощ непотребна.
А после се питай защо ли си жив…
11.05.2009
© Валентина Йотова All rights reserved.
