Самодивски размисли
Умората в очите ми се скрива,
снежинки из косите ми танцуват,
а казваш, че онази самодива
отново с вятъра лудува.
Пак с нежни тънки пръсти те докосва
и с устни огнени пожари пали,
изпепелява с погледа си, омагьосва,
танцува със невидими воали.
Не виждаш ли - годините отлитат
и тази самодива е заминала,
но пръстите ти в моите се вплитат
и ми рисуват чувства неизстинали.
Стисни за миг очи - да помечтаем.
Аз просто ще извикам "Време, стой!"
Пък може тайнството да разгадаем,
ако измолим мъничък престой.
© Адриана Борисова All rights reserved.
Толкова много ми хареса!!!!Толкова нежност, чистота, талант, свобода и ИСТИНСА ЛЮБОВ идва оттам!!!!!!БРАВО!!БРАВО НА ТЕБ!!!!!!