Саморазрушение
Не мога да живея в свят, в който ти не съществуваш.
Не мога да позволя на други устни моите да целуват,
чужди ръце тялото да прегръщат,
очи с копнеж - лицето да рисуват.
Не би ми трябвало слънцето – то за мен залезе.
Нито луната – носеща спомени далечни.
Не би ми трябвал въздухът – най-жестоката отрова,
Нито дъждът – отмиващ сълзите горещи!
Не ще ми трябват очите – само теб гледаха.
Не ще ми трябват ръцете – само теб прегръщаха.
Не ще ми трябва тялото – единствено с теб чувстваше.
Не ще ми трябва сърцето – само теб обичаше!
© Бояна Петрова All rights reserved.
