2 июл. 2011 г., 00:27

Саморазрушение 

  Поэзия
709 0 2

Не мога да живея в свят, в който ти не съществуваш.

Не мога да позволя на други устни моите да целуват,

чужди ръце тялото да прегръщат,

очи с копнеж - лицето да рисуват.

 

Не би ми трябвало слънцето – то за мен залезе.

Нито луната – носеща спомени далечни.

Не би ми трябвал въздухът – най-жестоката отрова,

Нито дъждът – отмиващ сълзите горещи!

 

Не ще ми трябват очите – само теб гледаха.

Не ще ми трябват ръцете – само теб прегръщаха.

Не ще ми трябва тялото – единствено с теб чувстваше.

Не ще ми трябва сърцето – само теб обичаше!

© Бояна Петрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??