Самосъд
САМОСЪД
Аз искам да си отговоря на хиляди въпроси.
На първия – на този свят защо съм?
Дали да храня вечно майчините клетви,
че не тача бащини завети,
брат си да загърбя във неволя,
без да мога нищичко да сторя
с душата си и с пустото сърце,
което някой някога отне
залък да делим и птичи песни,
ласките на изгрев и небе –
детето ни и божията милост,
която никога, когато си щастлив не стига.
Но защо тогава и в очите на обичаното внуче
вдига врява моята несподелена мъка,
че живях живота на читав що годе човек,
а все нещо не беше възможно и нямаше никакъв ред?
© Ангел Веселинов All rights reserved.
