Самотно под синьотo небе страда моето сърце,
мъка го изгаря и сякаш в клетка го затваря.
Надежда не му остана да търси любовта желана.
Проси и се моли... със самотата се бори.
Искам да върна дните обратно, когато всичко беше приятно...
Любов, чувства, приятели добри и хубави моменти.
Но краят не ни подмина и приятелството ни се спомина.
Любовта ме забрави, тя без чувства ме остави.
Дните ми са преброени... тъжни и студени.
С изкуствена усмивка не се живее, но сърцето ми не пее,
няма смисъл да живее.