OpsInkO (Чочо ИсТинкОв)
11 94
13.10.2007 г., 17:09 ч.

Самота 

  Поезия
926 0 8
Самотно под синьотo небе страда моето сърце,
мъка го изгаря и сякаш в клетка го затваря.
Надежда не му остана да търси любовта желана.
Проси и се моли... със самотата се бори.

Искам да върна дните обратно, когато всичко беше приятно...
Любов, чувства, приятели добри и хубави моменти.
Но краят не ни подмина и приятелството ни се спомина.
Любовта ме забрави, тя без чувства ме остави.

Дните ми са преброени... тъжни и студени.
С изкуствена усмивка не се живее, но сърцето ми не пее,
няма смисъл да живее.

© Чочо ИсТинкОв Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??