Mar 29, 2008, 8:28 PM

самота

Poetry

1.3K 0 14

СамотаПоследен автобус замина,далече нейде отлетя,останах сам на спирката сиротнасъс старата позната -Госпожицата Самота.И там запалих си цигарасред сивобяла пустота,поех си кротичко към бара,намиращ се на улицатас познато име "Самота".Чашата прегърнах със утеха -че пълна с водка беше тя,на спомените турих катинараи разговор поведох тихсъс мойта Самота.А после с два-три лева,останали незнайно, ей така,във моя дом се върнах,където мило ме посрещнапортиерът Самота.На леглото се отпуснах,с дрехите си както бях -и в миг се всичко завъртя,цветни сънища сънувах,далеч от тебе, Самота.Велико Търново 1991г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariqslavova1947 (Мария)

Не винаги самотата може да ти е враг.Аз я обичам,защото само с нея мога да споделя това което мисля.И мисля,че всички имаме нужда да останем понякога насаме с нея.Харесах-хубаво е!

2012-05-20T15:35:28+03:00
natalia (Наталия Божилова)

хареса ми... много самота

2008-04-01T17:44:32+03:00
ananke (Радослав Смилков)

Аман от таз гусойца/покойният Стефан Савов твърдеше, че идва от събирането на две думи: "гъска" и "усойница" /!

2008-03-30T21:17:56+03:00
Вирго99 (Ася Толедо)

Трогна ме!Красиво и тъжно!Аплодисментите са тебе,Стоян!

2008-03-30T18:42:44+03:00
natiii (Наташа Басарова)

Тъжна,но великолепна творба!Поздрав!

2008-03-30T18:00:46+03:00