29 mar 2008, 20:28

самота

Poesía

1.3K 0 14

СамотаПоследен автобус замина,далече нейде отлетя,останах сам на спирката сиротнасъс старата позната -Госпожицата Самота.И там запалих си цигарасред сивобяла пустота,поех си кротичко към бара,намиращ се на улицатас познато име "Самота".Чашата прегърнах със утеха -че пълна с водка беше тя,на спомените турих катинараи разговор поведох тихсъс мойта Самота.А после с два-три лева,останали незнайно, ей така,във моя дом се върнах,където мило ме посрещнапортиерът Самота.На леглото се отпуснах,с дрехите си както бях -и в миг се всичко завъртя,цветни сънища сънувах,далеч от тебе, Самота.Велико Търново 1991г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mariqslavova1947 (Мария)

Не винаги самотата може да ти е враг.Аз я обичам,защото само с нея мога да споделя това което мисля.И мисля,че всички имаме нужда да останем понякога насаме с нея.Харесах-хубаво е!

2012-05-20T15:35:28+03:00
natalia (Наталия Божилова)

хареса ми... много самота

2008-04-01T17:44:32+03:00
ananke (Радослав Смилков)

Аман от таз гусойца/покойният Стефан Савов твърдеше, че идва от събирането на две думи: "гъска" и "усойница" /!

2008-03-30T21:17:56+03:00
Вирго99 (Ася Толедо)

Трогна ме!Красиво и тъжно!Аплодисментите са тебе,Стоян!

2008-03-30T18:42:44+03:00
natiii (Наташа Басарова)

Тъжна,но великолепна творба!Поздрав!

2008-03-30T18:00:46+03:00