Самота
Изгубен шум, отровна тишина,
забравен смях, тъжи дъжда.
Красива нощ, прогонвана от сутринта,
слънчев лъч пробужда пак деня.
Една сълза, родена в нощта,
умира от усмивка на деня.
Топлина прогонва пак студа,
остава само нагла самота.
Часовникът тиктака и не спира,
натрупвайки минути, часове.
Всичкото, което той намира -
преплитащи се топли студове.
Минават покрай мен умислени лица,
студени, загрубели, почернели.
Търсейки в себе си слънца,
откриват само чувства закърнели.
© Даяна Василева All rights reserved.
