Изгубен шум, отровна тишина,

забравен смях, тъжи дъжда.

Красива нощ, прогонвана от сутринта,

слънчев лъч пробужда пак деня.

Една сълза, родена в нощта,

умира от усмивка на деня.

Топлина прогонва пак студа,

остава само нагла самота.

Часовникът тиктака и не спира,

натрупвайки минути, часове.

Всичкото, което той намира -

преплитащи се топли студове.

Минават покрай мен умислени лица,

студени, загрубели, почернели.

Търсейки в себе си слънца,

откриват само чувства закърнели.