geni24 (Евгения Георгиева)
203 613
Apr 11, 2010, 1:00 PM

Самота 

  Poetry » Love
1088 0 9

Приятелю мой, аз сбогом ти казах,
но спомени идват един подир друг 
и просто не мога, дори се отказах, 
да мисля, че няма те! Ти все си тук! 
Където съм аз, ти промъкваш се тайно, 
с вятъра милваш мойте коси ! 
Отново те виждам, говориш омайно, 
целуваш ме нежно със звездни лъчи! 
Душата ми стене - така те обичам 
и толкова много ми липсваш сега! 
Проклинам съдбата и се заричам
сърце да заключа за любовта! 
Но мисли предателски все се промъкват 
и ме повеждат към теб във нощта, 
а клетвите мои дори не замлъкват; 
забравила всичко отново скърбя! 
Прости мойта слабост, прости ми за всичко, 
което направих за теб или не! 
Повярвай ми, моля те, повярвай в едничко -
че бие за теб само моето сърце!
 

© Евгения Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • много точно си казала това което много хора се опитват и не им се получава
  • Здравей, Евгения... тъжно ми стана от истината, но стихът ти е прекрасен и затрогващ!
  • "Понякога потърсим Любовта.
    И в сянката й спираме.
    Броим звездите във нощта.
    И не разбрали броят им -
    умираме..."
    Поздрав за влюбеното откровение!
  • Пиши още !!!
    Той живее в стиховете ти и не само...
    Поздрав!!!
  • Бъди силна, мила! Поздрав сърдечен!
  • Благодаря на всички за коментарите. Може би трябва да поясня ,че този приятел вече не е между живите.


  • така става - като не си оставиш въображаемия приятел в детството - после му се обясняваш в любов


  • чувствено и красиво браво
  • И любов и приятелство е имало...Заслужава си да се опита пак!Поздрав!
Random works
: ??:??