Самота
Приятелю мой, аз сбогом ти казах,
но спомени идват един подир друг
и просто не мога, дори се отказах,
да мисля, че няма те! Ти все си тук!
Където съм аз, ти промъкваш се тайно,
с вятъра милваш мойте коси !
Отново те виждам, говориш омайно,
целуваш ме нежно със звездни лъчи!
Душата ми стене - така те обичам
и толкова много ми липсваш сега!
Проклинам съдбата и се заричам
сърце да заключа за любовта!
Но мисли предателски все се промъкват
и ме повеждат към теб във нощта,
а клетвите мои дори не замлъкват;
забравила всичко отново скърбя!
Прости мойта слабост, прости ми за всичко,
което направих за теб или не!
Повярвай ми, моля те, повярвай в едничко -
че бие за теб само моето сърце!
© Евгения Георгиева All rights reserved.
