За любов е лесно да се пише!
В сърцето ти се раждат нови светове.
С крила политва бяло кокиче,
понесено от буйни ветрове.
А как да я опишеш самотата...
когато те е задушила с хищни пръсти,
затрупала със буци пръст звездата
и те е простряла като грешник на кръста.
Огън да я гори самотата!
Като вълк вие по месечина.
Няма кой да отвори вратата,
до дъно горчилка черна изпита.
Триста дяволи в тъмното тропат
и страха те гърчи без жал.
Душата ти дявол ако докопа -
по-добре изобщо да не си живял...
© Румяна All rights reserved.