Jun 30, 2012, 11:15 PM

Самота

  Poetry » Other
653 0 2

Сърцето ми сега е като развалина.

Няма радост вече в душата, тук приятел ми е само самотата.

Внимание е това, което търся сега.

Толкова ли много искам аз, за да се чувствам щастлива в тоз час.

Няма приятелство за мен,

по-скоро надделява предателството всеки ден.

Всеки гледа своя интерес, 

но не жали чувства днес.

Не може ли сега да се случи това.

Да бъдем със сърца по-големи,

само от любов озарени.

Толкова ли много искам сега,

за да се чувствам щастлива така.

Може би да, зажалост това е тя -

така наречената самота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...