Но какво е това сега?
Защо изпитвам тази самота?
Каква е тази съдба?
Тъй самотна да е моята душа.
Към теб идвам аз, в този късен час.
Но ти отново бягаш,
до себе си не ме оставяш.
И ето ме сама, самотата ме изгаря.
В мислите си мигове щастливи търся.
Назад във времето се връщам,
за да мога тъгата да оставя.
© Бети Пергелова All rights reserved.