Но какво е това сега?
Защо изпитвам тази самота?
Каква е тази съдба?
Тъй самотна да е моята душа.
Към теб идвам аз, в този късен час.
Но ти отново бягаш,
до себе си не ме оставяш.
И ето ме сама, самотата ме изгаря.
В мислите си мигове щастливи търся.
Назад във времето се връщам,
за да мога тъгата да оставя.
© Бети Пергелова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
