Aug 3, 2017, 10:49 AM

Самота 

  Poetry » Other
354 1 2

Но какво е това сега?

Защо изпитвам тази самота?

Каква е тази съдба?

Тъй самотна да е моята душа.

Към теб идвам аз, в този късен час.

Но ти отново бягаш,

до себе си не ме оставяш.

И ето ме сама, самотата ме изгаря.

В мислите си мигове щастливи търся.

Назад във времето се връщам,

за да мога тъгата да оставя.

© Бети Пергелова All rights reserved.

Надявам се да ви хареса. Приемам критики и мнения. :)

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти. Радвам се, че ти харесва. Поздрави!!
  • Бети, хубаво е и като стих, и като размисли! Поздравявам те!
Random works
: ??:??