Самота
Пламъкът угасва всеки ден,
душата ми е пуста: далече си от мен;
изпитвам силна мъка,
чувство на тъга, голяма суета,
в хладната тъма.
Намерих друга аз любима,
неразделни сме двамина,
на нея грижите си мога да призная,
пред чужди аз не искам да се кая.
В море от мъка плувам,
на нея да слугувам.
Стон, печал и песен тъжна,
изпълват моето сърце.
Обичам моята любима,
с душа неутолима,
прикрита зад стена от плач -
пожар угаснал в рима.
Живот изпълнен с драма, изневери
и много други силно променени вери.
Време е да свършвам,
не ща да се прекършвам,
пред хорските "напеви" груби.
© Стефан Чакъров All rights reserved.
