Самотата
Тихо и бавно, тя ни убива,
всеки от нас, самота я нарича.
Остър нож в сърцето забива,
дори последната риза съблича.
Тихо е. Тихо е, тихо, нали,
сякаш угаснал е нашият свят.
Толкова тихо, че чувам, тупти,
сърцето ми с ритъм, за мен непознат.
И няма кой у дома да се връща,
имам нужда от две думи само.
Какво е без хора голямата къща,
таванът тежи на мъжкото рамо.
Да, тъжен е този живот в самота,
тихо е вечер, и сутрин, и обед,
Крие се близо до мен любовта,
излязла от зимата, викнала пролет.
Явор Перфанов
21.04.2018
Г. Оряховица
:)
© Явор Перфанов All rights reserved.
