nvision (Диян Каролев)
16 23
Jun 25, 2013, 11:09 PM

Самотата 

  Poetry » Love
1227 0 2

Кубчета захар в кафето потъват,
гасне цигара в пепелника студен.
В очите ми сълзи предателски плуват,
с вестника вчерашен започва моят ден.

В леглото въртя се, но не идва съня,
звезди и планети блестят по тавана.
Дера се с нокти, но не оставям следа,
а в ума ми звучи "Светът е за двама".

Пълчища от хора по сивата улица,
сбор от усмивки, гримаси и мимики,
Прашасали мисли по всички лица
и търся с всеки някаква прилика.

Пак се разхождам сред тълпата от хора,
всеки умислен върху своите беди,
и търся човека, с който ще се преборим
за по-щастлив живот и хубави дни...

Страшно е да си сам в този живот,
но е дори по-добре без онази любов,
която силно гори и внезапно изтлява,
защото след нея само болка остава!

© Диян Каролев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??