Самотата
Кубчета захар в кафето потъват,
гасне цигара в пепелника студен.
В очите ми сълзи предателски плуват,
с вестника вчерашен започва моят ден.
В леглото въртя се, но не идва съня,
звезди и планети блестят по тавана.
Дера се с нокти, но не оставям следа,
а в ума ми звучи "Светът е за двама".
Пълчища от хора по сивата улица,
сбор от усмивки, гримаси и мимики,
Прашасали мисли по всички лица
и търся с всеки някаква прилика.
Пак се разхождам сред тълпата от хора,
всеки умислен върху своите беди,
и търся човека, с който ще се преборим
за по-щастлив живот и хубави дни...
Страшно е да си сам в този живот,
но е дори по-добре без онази любов,
която силно гори и внезапно изтлява,
защото след нея само болка остава!
© Диян Каролев All rights reserved.
