Jun 4, 2008, 8:12 AM

Самотен си... 

  Poetry
783 0 12
Самотен си.
Пред теб по пътя - "синя жлъчка".
И цялата земя е тишина.
Най-близка ти е дрехата, с която си наметнат,
и божията светлина.
Повикай совата.
Не може да не знае
за дървото със силна кора.
И пак,
и пак разплиташ стегнатите възли на нервите.
Хралупата на спомена е с тясно гърло...
Душата откъм цветното обърнал, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Василева All rights reserved.

Random works
: ??:??