Самотен си...
Самотен си.
Пред теб по пътя - "синя жлъчка".
И цялата земя е тишина.
Най-близка ти е дрехата, с която си наметнат,
и божията светлина.
Повикай совата.
Не може да не знае
за дървото със силна кора.
И пак,
и пак разплиташ стегнатите възли на нервите.
Хралупата на спомена е с тясно гърло...
Душата откъм цветното обърнал,
пчела повикай.
Там, в далечината -
дървото с тръвната.
В сухи пътища,
до сухия ствол
все някой, все някога стига.
Няма по-живо от мъртво дърво -
за живота написана книга...
© Маргарита Василева All rights reserved.
