враната (Маргарита Василева)
156 5525
4 июн. 2008 г., 08:12

Самотен си... 

  Поэзия
5.0 / 5
792 0 12
Самотен си.
Пред теб по пътя - "синя жлъчка".
И цялата земя е тишина.
Най-близка ти е дрехата, с която си наметнат,
и божията светлина.
Повикай совата.
Не може да не знае
за дървото със силна кора.
И пак,
и пак разплиташ стегнатите възли на нервите.
Хралупата на спомена е с тясно гърло...
Душата откъм цветното обърнал, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Василева Все права защищены

Предложения
  • halfangel (Лилия Кашукеева) Тебеширен Венец
    Тебеширен Венец
  • Громов (Петър Громов) Блеск
    Блеск До нашей первой встречи я долго видел яркий блеск. В мечтах занудно вечных являлся он прелестн...
  • Сенилга (Сенилга) Бэ О Гэ
    Холодеет от минус двух до двадцати, колит в груди.. Может, мне доктора обмануть? - Как твоё сердце –...
  • Азазел (Неличка) ****
    Слушая "Scorpions",вспоминая тебя, день изо дня закрываюсь в себя. Мальчик с глазами "из самого сине...

Ещё произведения »