qnis (Янислава Илиева) qnis (Янислава Илиева)
1
May 30, 2006, 12:28 AM

Самотна

  Poetry
820 0 1
Вървя в мрака из града
и търся сродна душа,
ала няма никой в нощта - 
останала съм сам сама.
Дори не намирам път към дома,
явно вечно ще бродя така.
Вярвах единствено в любовта,
но и тя с мен се подигра.
Жестока е моята съдба,
не знам какво да правя сега.
Не искам да живея сама,
утеха има само в смъртта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Янислава Илиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0