Самотна
Самотна сега в стаята си плача,
самотна в нощта за тебе плача.
''Обичам те '' - не мога да спра да го повтарям,
за бога, не мога да спра да ти вярвам.
Какво ли правиш тази вечер,
коя ли галиш тази вечер?
Защо, за бога, се влюбих в тебе,
защо, за бога, не ща без тебе?
Утре ден важен е за мене,
а ти далеч си пак от мене.
Мисля си, че те забравям,
но пак за тебе сълзи роня.
Мисля си, че те забравям,
но образа ти много ясно помня.
Как снимката ти да изтрия,
като със сълзи лицето си мия,
как в минало да те превърна,
като мечтая пак да те прегърна.
Наказание или дар си,
на мислите ми господар си.
24.05.2007г.
© Симона Костадинова All rights reserved.
