Самотна е луната,
като мене.
Без звезди е небето,
аз пък без сърце.
Пусто и мрачно нощес е полето,
празни са и мойте ръце.
Мека и студена под мен е тревата,
а душата ми копнее за твойте очи.
Самотна нощес е луната,
къде си,
при мен се върни.
08.04.09
© Полина Боянова All rights reserved.