Той стоеше най-самотно
на онзи стар, широк балкон
и се взираше тъжно, неохотно
в червеникавия небосклон.
Бяла порцеланова чаша държеше,
а в нея - кафе черно, горчиво.
Слънцето вече над хоризонта беше,
сънено, но все пак красиво...
Една глътка кафе... втора... трета...
Замислен беше, изморен.
Четвърта глътка... после пета...
От кафето е сякаш упоен. ...