Самотник

Nov 15, 2012, 4:10 PM

Poetry

635 0 2

Той стоеше най-самотно

на онзи стар, широк балкон

и се взираше тъжно, неохотно
в червеникавия небосклон.

Бяла порцеланова чаша държеше,
а в нея - кафе черно, горчиво.
Слънцето вече над хоризонта беше,
сънено, но все пак красиво...

Една глътка кафе... втора... трета...
Замислен беше, изморен.
Четвърта глътка... после пета...
От кафето е сякаш упоен.

Дали?!

Сигурно си има грижи...
Стоеше буден цяла нощ, а тя не е изобщо къса.
Може би проблеми има с ближен
или някой е сърцето му разкъсал...

Той тъй стоеше си самотно
на онзи стар, широк балкон

и се взираше тъжно, неохотно
в блещукащия небосклон...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

slaveya98 (С. С.)

2012-12-16T21:44:21+02:00

Благодаря ти! Не може да се сравнява с твоите
imperfect (Яна)

2012-12-15T00:22:58+02:00

Красива образност! Браво!