Nov 15, 2012, 4:10 PM

Самотник

Poetry

847 0 2

Той стоеше най-самотно

на онзи стар, широк балкон

и се взираше тъжно, неохотно
в червеникавия небосклон.

Бяла порцеланова чаша държеше,
а в нея - кафе черно, горчиво.
Слънцето вече над хоризонта беше,
сънено, но все пак красиво...

Една глътка кафе... втора... трета...
Замислен беше, изморен.
Четвърта глътка... после пета...
От кафето е сякаш упоен.

Дали?!

Сигурно си има грижи...
Стоеше буден цяла нощ, а тя не е изобщо къса.
Може би проблеми има с ближен
или някой е сърцето му разкъсал...

Той тъй стоеше си самотно
на онзи стар, широк балкон

и се взираше тъжно, неохотно
в блещукащия небосклон...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

slaveya98 (С. С.)

Благодаря ти! Не може да се сравнява с твоите

2012-12-16T21:44:21+02:00
imperfect (Яна)

Красива образност! Браво!

2012-12-15T00:22:58+02:00

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0