Самотник
Той стоеше най-самотно
на онзи стар, широк балкон
и се взираше тъжно, неохотно
в червеникавия небосклон.
Бяла порцеланова чаша държеше,
а в нея - кафе черно, горчиво.
Слънцето вече над хоризонта беше,
сънено, но все пак красиво...
Една глътка кафе... втора... трета...
Замислен беше, изморен.
Четвърта глътка... после пета...
От кафето е сякаш упоен.
Дали?!
Сигурно си има грижи...
Стоеше буден цяла нощ, а тя не е изобщо къса.
Може би проблеми има с ближен
или някой е сърцето му разкъсал...
Той тъй стоеше си самотно
на онзи стар, широк балкон
и се взираше тъжно, неохотно
в блещукащия небосклон...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© С. С. Всички права запазени
