slaveya98 (С. С.)
48 94
15.11.2012 г., 16:10 ч.

Самотник 

  Поезия
633 0 2

Той стоеше най-самотно

на онзи стар, широк балкон

и се взираше тъжно, неохотно
в червеникавия небосклон.

Бяла порцеланова чаша държеше,
а в нея - кафе черно, горчиво.
Слънцето вече над хоризонта беше,
сънено, но все пак красиво...

Една глътка кафе... втора... трета...
Замислен беше, изморен.
Четвърта глътка... после пета...
От кафето е сякаш упоен.

Дали?!

Сигурно си има грижи...
Стоеше буден цяла нощ, а тя не е изобщо къса.
Може би проблеми има с ближен
или някой е сърцето му разкъсал...

Той тъй  стоеше си самотно 
на онзи стар, широк балкон

и се взираше тъжно, неохотно
в блещукащия небосклон...


 

© С. С. Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти! Не може да се сравнява с твоите
  • Красива образност! Браво!
Предложения
: ??:??