Когато самотата спре да кърви,
в болката своя претръпнала,
когато и тишината замълчи,
отдавна в мрака си отдръпната,
нима ще сетя аз тогава
на вятъра нежната грива,
нима ще видя аз морава,
с коне на нея буйни, диви
и с тях във радостна омая
да танцуват бели самовили?
Едва ли...
В точно тази горестна минута
ще метна клупа, ще ритна стола
- дано, Господи, дано да мога! -
и живота си ненужен, глупав
ще пратя нейде на боклука...
© Павел Иванов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
