Самоуспокояване
Къде отиде мойто детство
и как безгрижно си живях?
Че нямаше край мене бедство
и аз за нищо не болях.
А юношеските години
къде ги вятърът отвя?
И тихи - вечерите сини,
къде морето ги заля?
Къде са дните ми студентски
и безсънни нощи над конспект?
Къде са дните ми ергенски
във дни любовни за респект?
Къде са младите години
с невръстни грижи и деца?
Къде са моите роднини
със остарелите лица?
Защо ли днеска аз се питам
къде, кога, защо и... как?
Навярно за да се опитам
да сложа себе си във крак.
Че всяка възраст е красива
и с времето си тя върви.
За дните дребнички и сиви
не бива днес да се кърви.
Сега от връх, когато слизам
и всяка крачка е проблем,
аз пак във хубостта си влизам
и за духът ми е мехлем.
До мене има много хора -
жена, деца, познати - бол.
А внуците са ми опора.
Не съм богат, но не и - гол.
Зад мене има път и дело.
Пред мене - още път и знак.
И с надеждата на чèло
не ще превия аз гръбнак.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Поздрав!