Саркофаг
Тленни останки
на спомен убит
лежат в саркофаг
дълбоко зарит.
Под сенки дебели
на стари дървета
спи под земята
и пази завета.
Шепоти тихи
на ветрове сърдити
приканват да търсим
тайните скрити.
Но тайни коварни
аз не искам да знам!
Легнали в гроба
да си стоят там!
Не искам длани измити да цапам.
От минало грозно най се боя!
За спомени мъртви, изгнили
няма със кърви пръста да поя!
© Тита All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
