Сатаната ще поканя
Тази нощ...
от искрица малка
ще запаля тишината.
Тази нощ...
на гости съм решила
да поканя Сатаната.
Ще му обещая
аз душата.
Недей ме спира.
От него аз не се боя,
страх ме е единствено
от самотата.
Празнична вечеря,
за него ще направя,
ще се спретна
и на щастлива
даже ще се правя.
Тази нощ...
със женска хитрост,
не той мен, а него...
аз ще изиграя.
Всичко е готово,
душата обещах,
в замяна му поисках,
твоята любов
да възроди
от малко прах.
Стиснахме ръцете
и той ми обеща,
че ще бъдеш мой,
до края на нощта.
.................................................................
Но той...
така и не разбра,
че аз отдавна
подарих ти всичко...
И сърце ми и душа.
© Виолета All rights reserved.
