Apr 17, 2017, 7:18 PM  

Сатаната ще поканя 

  Poetry » Love
411 4 12

Тази нощ от искрица малка ще запаля тишината.

Тази нощ на гости съм решила да поканя Сатаната.

Ще му обещая аз душата. 
Недей ме спира. От него аз не се боя,

страх ме е единствено от самотата.  

 

Празнична вечеря, за него ще направя,

ще се спретна и на щастлива даже ще се правя. 
Тази нощ със женска хитрост, не той мен, а него аз ще изиграя. 

 

Всичко е готово, душата обещах,

в замяна му поисках, твоята любов да възроди от малко прах.

Стиснахме ръцете и той ми обеща,

че ще бъдеш мой, до края на нощта. 

 ..................................................................

 

Но той така и не разбра,

че аз отдавна,

на тебе подарих си всичко и сърце ми и душа.

© Виолета All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Така е по-добре. И аз понякога започвам с едно настроение и завършвам по друг начин
  • Понякога и за мен краят е неочакван. Започвам да пиша и не знам какво ще излезе.
  • Толкова образно си представих всичко... И краят пак беше за мен неочакван.
  • Така си е. Щом вече си си дала сърцето и душата, Той няма какво да ти вземе. Хареса ми, Виолета. Поздрави!
  • Щом сърцето е в плен сатаната не е страшен! Поздрави!
  • Поздрави Харииии!
  • Поздрави и от мен!!!Внимавай с рогатите!!!
  • Всеки е уязвен по малко в любовта.Шега на живота.Има любов такава каквато сърцето заслужава
  • Така е Веси, опасно си е. Поздрави
  • Внимавай със сделките със Сатаната Поздравявам те за стиха, Вили!
  • Радвам се, желая ти хубава вечер
  • Все едно влязох в една приказка и ти ме разходи в нея Виолета.Поздравление, на мен много ми хареса.
Random works
: ??:??