Сбогом!
Сбогом!
Сбогувам се за последен път с теб.
Сбогувам се, макар и сърцето ми да плаче.
И както е редно, пожелаваме си
щастие и късмет.
Ала с теб отива си и част от моето щастие.
Но няма как, обръщам се към теб
и виждам пропастта между нас.
Виждам болката и тъгата, която си причинихме.
„Сбогом” тази тежка и грозна дума,
ала неизбежна за нас!
Знам, че за последно ти я казвам.
Знам, че е и последното, което ти казвам.
От утре аз ще съм като дете!
Ще се уча да дишам пак сама.
Да се боря и вървя по пътя си пак сама.
Сбогувам се за последен път с теб.
Сбогувам се, макар и сърцето ми да плаче.
© Натали Петрова All rights reserved.
