Apr 5, 2007, 10:19 AM

Сбогом

  Poetry
1K 0 1
 

Как при тебе да се върна,

като нямам сили дори да се обърна.

Всичко, което имах, ти безмилостно отне,

дори разби на хиляди парчета моето сърце.

В дните ми нахлу студена самота.

Лъжа представи ти за любовта.

Всяка вечер звезди ми сваляше

и косите ми нежно галеше.

До последно сляпо вярвах в любовта

и все пак последна умира надеждата.

Аз се молех, плаках - ти не ме разбра.

След години идваш, но късно е, аз не съм сама.

Сега твой ред е да си нежелан,

аз ти казвам само: "Сбогом, стой далеч от мен"...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яничка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много емоции има в твоя стих....харесва ми!Дано сега да си щастлива.Желая ти го от сърце.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...