Сбогом

Не се обаждай, моля те, не ме търси,
остави ме да си тръгна, за Бога, не ме мъчи!
Забранявам ти да ме молиш да се върна,
забранявам ти да ме питаш "мога ли за последно да те прегърна"!
Знаеш, че ми е трудно да те забравя, невъзможно е дори,
знаеш, че само за миг да ме погледнеш и всичко в мен започва да боли.
Но не мога да бъда студена с теб,
не мога да превърна сърцето си в лед,
не мога да си забраня да те обичам,
не мога да спра след теб да тичам.
Казваш, че ме обичаш, че аз съм твоята жена,
че съм била единствена и преди, и сега.
Трябва ли да ти се сърдя, че взе това решение,
редно ли е да те обвинявам, че животът те кара да търсиш другаде спасение!
Пътищата ни се разделят, не сме създадени един за друг,
но обещавам ти, че ще те чакам на съдбата напук.
Утре заминаваш, оставяш ме тук сама,
казваш, че не ще ме забравиш, че ще съм с теб и накрая на света.
Молиш ме за целувка последна,
молиш ме ръце към теб да протегна,
но сили вече нямам
и движенията си дори забавям.
Утрото настъпи вече,
"сбогом, любов моя" - бе последното нещо, което изрече.