Сбогом
Време е аз да затворя вратата,
с миналото да се простя.
Да целуна за сбогом. Да стисна ръката.
За старите грешки да спра да виня.
Да погледна в очите смело, открито.
Да изтрия сълзите в съня.
Бог да помоля да води ни сърцата,
по верни пътеки - съдба.
След дълга раздяла е вече излишно
в романс да излея тъга.
Май любовта ни, уби я лъжата
с мълчание и тишина.
В спомен превърнахме нашето Нещо,
скрихме го в болни сърца.
Нека го помним! Нека ни пази!
Сбогом ти казвам сега!
© Таня Мезева All rights reserved.
