Сбогом
Смълчаха се последните ни думи.
Разляха се по сребристата луна.
И от звездите влюбен дъжд заплака
над осиротелите ни от обида, дъхави поля.
Със капките се стичат греховете ни за сбогом.
Със гръм изплакваме и последния си зов.
В небето с полета на птица се прощава
една любов, била за двама всичко в тоз живот.
Разляха се по сребристата луна.
И от звездите влюбен дъжд заплака
над осиротелите ни от обида, дъхави поля.
Със капките се стичат греховете ни за сбогом.
Със гръм изплакваме и последния си зов.
В небето с полета на птица се прощава
една любов, била за двама всичко в тоз живот.
© Таня Кирилова All rights reserved.
