Сбогом мое море
„Сбогом мое море, сбогом мое море”
Валери Петров
Сбогом мое море, сбогом мое море,
моя котва за дъното впита!
Щом към сушата тръгна от теб, ще замре
водосливният стон на кокпита.
От каютата малка ще взема за път
едно копие малко на яхта;
ветрила за криле; моят хвърлен тук пъп,
че прослужил съм сетната вахта.
И на китния двор, мое мило село,
аз да кацна, криле да развържа.
Там, на родния праг, да прекръстя чело
пред вратата, залостена с ръжен.
А във стаята тъмна кандило гори
(него мама го пали през вечер)
и фланелка матроска тя в скрина си скри –
с нея внук ú да плава далече.
И в леглото нощта уморен ли заспя,
то на пода ми пак ще се люшка –
сякаш клиперът в борда го гали вълна,
а до койката – моята пушка.
© Иван Христов All rights reserved.
