Mar 13, 2006, 12:29 PM

Сбогуване

Poetry

2.1K 0 10

Сбогуване

Дръпни пердето. Искам да е тъмно
като в зеница. Като за последно
изпий ме до самото дъно.
И нищо, че ръцете ще са ледени -
и твоите, и моите...
И мракът
ще изпълзи от ъглите на стаята.
Небето ще е кално и разплакано.
На шията ми ще увисне камък
от твоите и моите въздишки,
от думите ни...
И ще стане топло
като във пъкъл, като във огнище.
О кокъл ще застърже всяка болка.
Душата изведро ще закърви,
че трябва да ни раздели вратата.
Очите ми във твоите очи
ще се изгубят като във гора -
зелена и разлистена. И тъжна...

Венцислава Симеонова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Лина (Калина Павлова)

Много е добро!Разплака ме....

2006-03-16T18:06:38+02:00
Miroslavka (Мирослава)

Думи като "прекрасно" и "изумително" не могат да опишат колко е хубаво твоето стихче! Всичките ти происведения са интересни и различни.Продължавай все така да пишеш такива прекрасни неща...

2006-03-14T21:14:58+02:00
knqza (Даниел Стоянов)

НЕВЕРОЯТНО Е .ПОЗДРАВЛЕНИЯ.

2006-03-14T20:06:18+02:00
кумеца (Румен Ченков)

Нямам думи!

2006-03-14T12:01:27+02:00
bloody_angel (Владислава Генова)

Прекрасно...Адмирации

2006-03-13T22:15:02+02:00