VenY (Венцислава Симеонова)
78 152
13.03.2006 г., 12:29 ч.

Сбогуване 

  Поезия
1710 0 10
Сбогуване

Дръпни пердето. Искам да е тъмно
като в зеница. Като за последно
изпий ме до самото дъно.
И нищо, че ръцете ще са ледени -
и твоите, и моите...
И мракът
ще изпълзи от ъглите на стаята.
Небето ще е кално и разплакано.
На шията ми ще увисне камък
от твоите и моите въздишки,
от думите ни...
И ще стане топло
като във пъкъл, като във огнище.
О кокъл ще застърже всяка болка.
Душата изведро ще закърви,
че трябва да ни раздели вратата.
Очите ми във твоите очи
ще се изгубят като във гора -
зелена и разлистена. И тъжна...


Венцислава Симеонова

© Венцислава Симеонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много е добро!Разплака ме....
  • Думи като "прекрасно" и "изумително" не могат да опишат колко е хубаво твоето стихче! Всичките ти происведения са интересни и различни.Продължавай все така да пишеш такива прекрасни неща...
  • НЕВЕРОЯТНО Е .ПОЗДРАВЛЕНИЯ.
  • Нямам думи!
  • Прекрасно...Адмирации
  • Чудесно е, Вени, поздравления!
  • Много е силно! Поздравления, Вени!
  • Браво!
  • Небето ще е кално и разплакано.
    На шията ми ще увисне камък
    от твоите и моите въздишки,
    от думите ни...
    И ще стане топло
    Направо ми стана горещо!Вени,дано е само стих!Поздравления!!!
  • "Дръпни пердето. Искам да е тъмно
    като в зеница. Като за последно
    изпий ме до самото дъно"

    Красота, нежност!
Предложения
: ??:??