Сбогуване
Сбогуване
Дръпни пердето. Искам да е тъмно
като в зеница. Като за последно
изпий ме до самото дъно.
И нищо, че ръцете ще са ледени -
и твоите, и моите...
И мракът
ще изпълзи от ъглите на стаята.
Небето ще е кално и разплакано.
На шията ми ще увисне камък
от твоите и моите въздишки,
от думите ни...
И ще стане топло
като във пъкъл, като във огнище.
О кокъл ще застърже всяка болка.
Душата изведро ще закърви,
че трябва да ни раздели вратата.
Очите ми във твоите очи
ще се изгубят като във гора -
зелена и разлистена. И тъжна...
Венцислава Симеонова
Дръпни пердето. Искам да е тъмно
като в зеница. Като за последно
изпий ме до самото дъно.
И нищо, че ръцете ще са ледени -
и твоите, и моите...
И мракът
ще изпълзи от ъглите на стаята.
Небето ще е кално и разплакано.
На шията ми ще увисне камък
от твоите и моите въздишки,
от думите ни...
И ще стане топло
като във пъкъл, като във огнище.
О кокъл ще застърже всяка болка.
Душата изведро ще закърви,
че трябва да ни раздели вратата.
Очите ми във твоите очи
ще се изгубят като във гора -
зелена и разлистена. И тъжна...
Венцислава Симеонова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венцислава Симеонова Всички права запазени
