* * *
Когато умра,
духът ми ще влезе в къщите ви
да си вземе с вас последно сбогом.
Тогава ще види вашите болки и радости,
за които дори не е подозирал,
когато кафето пили сме заедно
или сме се наранявали;
Ще поплаче с вас,
ще се порадва с вас
и ще си тръгне
по дългия път на зведите,
да отиде при Бог
да Му разкаже,
да Го помоли
за вас
и за себе си.
© Албена Стефанова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
