Сбогуване с илюзиите
"Хлапашкият ми сал е здраво вързан.
Научих се да имам и да губя.
Сега си тръгвай. Бързо, много бързо!
Защото всъщност искам да се любим..."
Камелия Кондова
- - -
Изчерпан е лимитът ни за грешки,
а вързаните салове не плават!
Как ненавременна е тази среща!
Един самотен сал се полюлява...
Отвяха ни далече ветровете.
Сърцата ни в спокоен ритъм бият.
През девет планини е оня трепет
от времето, когато бяхме Ние...
И странно е, че две сълзи се стичат,
следите им опарват твойте бузи...
Ти шепнеш: "Боже, колко те обичах!...",
сбогувала се с всичките илюзии...
© Роберт All rights reserved.
