Сбогуване с изгрева
в памет на моя духовен учител
поета Георги Братанов
На седмия ден от месец юли
изгрева на лятото угасна...
И само уханието на дюлите
узряваше в градина от страсти.
Страдание на нежно мълчание
сви гнездо в душата наранена.
Нима любовта носи окончания?
И напомня за трева осланена:
по която ти,подобно апостол
незрящ стъпките си помниш?
До теб жената на любовта ти
с тиха обич те дарява нощем.
Днес когато изгрева посрещам,
все очаквам небесната ни среща!
© Стойчо Станев All rights reserved.
