По тъмно идваш.
С цвете от луната във ръце.
На прага те посрещам
и на любов ухае нощното небе.
Къде си бил аз няма да те питам.
С кого до вчера хляба си делил.
Сега си тук и знам, че те обичам,
бих дала всичко ти да си простил.
В годините без теб вината си изплаках.
И молех се да чуеш моя зов.
В заключен храм душата си превърнах,
грехът белязал беше моя дом. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up