Сбъдната изповед
По тъмно идваш.
С цвете от луната във ръце.
На прага те посрещам
и на любов ухае нощното небе.
Къде си бил аз няма да те питам.
С кого до вчера хляба си делил.
Сега си тук и знам, че те обичам,
бих дала всичко ти да си простил.
В годините без теб вината си изплаках.
И молех се да чуеш моя зов.
В заключен храм душата си превърнах,
грехът белязал беше моя дом.
Звездите нощем страж ми бяха.
Когато устните нашепваха - Ела!
И болката ми само те видяха,
когато ме прегръщаха едва.
Сега постой и нека те погледам.
С осанка горда си,
но пак приличаш на момче.
В косите времето е вплело,
сребро с усмивка на хлапе.
Смутени пръстите ти ме докосват.
Препуска лудо моето сърце.
Дочаках те и това ми стига,
да прегърна с обич силните ти рамене.
Таня Кирилова
април 2009 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Кирилова Всички права запазени
