Със синьото на слънчево небе
пространства чудни са очите,
със морското зелено на зениците
трептения изпълват мислите.
Косите ми са шеметни вълни
със пясъчни извивки на дъгата,
по дланите ми тръпнат ласки
наситени с копнежи и желания.
Намерих се на вятъра в крилата
разпалил хоризонта със горения
от шепот тих отпих зората
на своите сънувани видения.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
