Сбъркал си, принце
Ако си мислиш, че пак ще се върна,
и пак ще протегна любовно ръце,
сбъркал си, принце, не ще се обърна,
(има толкова много мъже като теб).
Загубих години по спирки и влакове.
Остарявах по малко, ето, даже личи…
Препълних от чувства големите сакове
и няма място за други сълзи.
Безпътна оставах, без дом и без име,
самотно чакаща, пак на някой перон.
А тази любов като камък тежи ми,
търсеща в мене копнеж и подслон.
Сбъркал си, принце, не ще се обърна,
за да гоня някакъв си призрачен влак.
Ако някой ден се случи така, че се върна,
ще ти покажа какво е да бъдеш глупак.
© Сияна Георгиева All rights reserved.
