Не искам да те наранявам
с не удържани обещания.
Не искам вяра да ти давам
в изменчивите си желания.
И в своята обърканост не смея
със себичното си поведение
да слагам на везните
аз крехкото си настроение.
Не искам, но душата ми е счупена
и колкото парчета да лепя,
не знам, дали оставам истинска
или пропускам нещичко сега.
© Маргаритка Харизанова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
