Губих, плаках, молих, страдах.
Падах, ставах, не се отказвах, себе си останах.
Предавали са ме, но и аз съм предавала.
Наранена съм била и други наранявала.
Пътя сама с две ръце си го отварях,
от грешните пътеки пак сама си бягах.
Изядоха преядоха ме много дълго страховете.
Стисках зъби и във юмрук си свивах ръцете.
Не посмях от живота си до днес да се оплача,
а безбройни белези от съдбата влача.
Съвестта със времето от мене тя изчезна.
Как във лъжлив свят, аз да бъда честна?! ...