Jan 18, 2024, 5:21 AM

Седмица

  Poetry » Love
987 4 9

Защо те срещнах в понеделник?!

Във вторник вече влюбен бях.

Живеех сам, като отшелник.

А в сряда любовта познах.

В четвъртък всичко беше смешно.

След петък-два почивни дни!

Да, в съботата бе горещо.

В сърцето ми бе само ти.

Неделята… е просто празник!

Изпихме любовта на екс.

А после, в знак на благодарност,

направи ми страхотен кекс!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

  • То си е твое.
    Редакцията не ме прави автор.

    Защо си тръгнах в понеделник?
    Във вторник даже и те мразя.
    А седмица живеех по учебник,
    но в сряда болката ме сряза.
    В четвъртък всичко беше в сиво.
    След петък - два почивни дни.
    Да, в събота налях си пиво.
    Сърцето ми на прах разби.
    Неделята накриво ми присяда
    и пак ми липсва щипчица любов.
    Поредна седмица на прага,
    а кексът без яйца ми е суров.
  • "А седмица живеех по учебник.
    А в сряда болката ме сгази"
    ..................................................
    А седмица живеех по учебник,
    но в сряда болката ме сряза.
    ..................................................
    Това е, заради римата.
    След леката редакция, можеш да го пуснеш
    самостоятелно, да си лети.
  • Браво, браво, колежке!
    Само в последното четиристишие ми се изгуби ритъмът.
    Затова предлагам:

    Неделята накриво ми присяда
    и пак ми липсва щипчица любов.
    Поредна седмица на прага,
    а кексът без яйца ми е суров.
  • Направо е трагично!
  • Веселичко е!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...